Зад всяко желание за действие и изразяване на своето Аз въплътен във външен образ (Марс), стои някаква ценност, стимул, мотивиращ образ или чувство. Някакъв психологически фактор, които има отношение към функцията на Венера. Говорейки символично, Марс има отношение към процеса на “покълване” на всички нива, което по своя замисъл предполага и семенце.
Венера управлява семената, семето на биологичните организми. Както и съответстващите фактори в сферите на психологическата, ментална и духовна дейност. По подобие на това, че в основата на всяка култура и религия стоят няколко фундаментални зрънца-идеи, архетипи (Юнг) или първични символи (Шпенглер), така и всеки човек е обусловен в своето поведение (Марс) от няколко основни образи, чувства или лични лайтмотиви, които той изгражда в своята душа в ранните фази на своя жизнен опит.
Венера като определящо поведение в качеството си на позитивен фактор, касаещ вътрешния свят на човек, се отъждествява със знак Везни (своя дневен дом) и есенното равноденствие, представляващо символичното време, в което узрялото семенце напуска растението, което е своеобразен негов “дом.” Тази Венера, която управлява пролетния знак Телец (своя нощен дом) е подчинена на позитивния Марс и неговата енергия в знака Овен, която е съсредоточена в периода на пролетното равноденствие. Тук Венера придава същност на импулса и външната инициатива, които са символизирани от Марс, по аналогия на жена, която ражда дете на мъжа си и прави реалност неговото конкретно его желание да прояви себе си чрез потомство. В тази връзка, Венера в ранните пролетни знаци доста зависи от функцията на Марс, който й дава посока и цел. Тук Венера е в ролята на инстинктивната сила на плодородието. В есенните знаци притежава много позитивна, стимулираща енергия, която е преобладаваща (към добро или лошо) в емоционалния живот.
Двойнствеността на възможната интерпретация на зодиакалното положение на Венера не се изчерпва само с полярността на тези функции. И древната митология и традиционната астрология са разглеждали Венера в две роли: вечерна звезда и утринна звезда – Венера Хесперус (хесперос – западна) и Венера Луцифер (носител на светлина). Венера, която е видима на западното небе непосредствено след залез и Венера видима на източното небе при изгрев, възвестяваща изгрева. Зодиакалната дължина на Венера Хесперус превишава тази на Слънцето, (ако Слънцето е на 0 градуса във Везни, а Венера в 10 в същия знак) а зодиакалната дължина на Венера Луцифер е по-малка от тази на Слънцето – тя изгрява преди него.
На тази двойнственост на Венера, астролози, които се занимават с алхимичния й символизъм, за съжаление не са обръщали достатъчно внимание. В него може да открием огромно смислово богатство, ако го съпоставим с психологическия анализ на емоционалния живот.
Венера Луцифер, утринната звезда, която изгрява преди Слънцето се свързва с емоционална активност, която говорейки символично предполага инициативност. Това не е задължително екстровертен, много интензивен или невъздържан тип емоционалност, макар че общата тенденция е именно такава. Такъв тип човек пристъпва спрямо света като първопроходец, инициатор. Влиза във връзка с другите хора с голямо очакване, все едно животът му зависи от резултата на тези срещи. И ако те завършат с разочарование, този човек може да изглежда външно хладен и затворен, но това просто представлява маска с цел самозащита. Венера Луцифер представя качеството на младежкото преживяване. “Струните” на чувствата са обтегнати до краен предел. Преобладаващото чувство е на лична несигурност, а чувствата ръководят и служат като ориентири. По-късно е възможно тези чувства да могат да се нарекат по-зрялото и респектиращо определение за интуицията, но естеството на процеса в същината си остава една и съща. Човек ще преценява на база своите чуства ситуациите и хората почти веднага. Те са добри или лоши за него за определен период.
Венера като вечерна звезда е символ на чувствата след действието, като тип емоция, която възниква като преценка след свършено действие. Венера Хесперус теоретично може да е индикатор за по-голяма емоционална зрялост или мъдрост, а в действителност тази зрялост може да бъде такава в резултат от промените в живота. Де факто много хора с Венера, която изгрява след Слънцето, могат да бъдат много емоционални, но тази емоционалност не е спонтанна и непринудена както в случаите, в които Венера в наталната карта е утринна звезда. В други случаи Венера Хесперус може да е индикатор за емоционален живот подвластен на силното влияние на традиционните, културни или духовни ценности – това е емоционалния живот на аристократите.
Когато Меркурий в рождената карта изгрява преди Слънцето, а Венера след него, то Меркурий често може да замени луциферианския аспект и функция на Венера. Менталната дързост (смесена с емоционалност) замества типичната емоционална дързост на луциферианското его. Емоциите се използват като средство за целите на ума, а основното чувство на емоционална неувереност ще възпрепятства спонтанното изразяване на топлота в чуствата типично за луциферианската Венера. Да се разграничи кое в личността произхожда от ума, а кое от емоциите фактически не е лесно и астролога, който щателно изучава положението на Меркурий и Венера спрямо Слънцето. По този начин може да се ориентира в лабиринта на сложната психологическа природа със значителна по-голяма увереност, отколкото обикновения психолог, който разглежда емпиричните резулатати (по разказа на клиента, по наблюдение на неговото поведение и външен вид), а не по основния структурен модел на личността – наталната карта.
Дуализмът се изразява в противопоставянето на ретроградното движение на Венера и директното. Тяхното значение е обусловено и произтича от факта, че директната планета се движи по посоката на Слънцето и Луната (символ на двуполюсния модел на жизнена сила), а ретроградната в противоположната. Ретроградният Меркурий не е задължително да е индикация за слаб или мързелив ум, а за такъв, който в основата си действа в противовес с инстинктивната природа и ход на жизнената сила. Когато Меркурий е ретрограден може да се каже, че мотивацията в живота (импулсите на Слънцето) контрастират или е възможно да са в конфликт с най-характерните тенденции на ментална деятелност и това положение може да се окаже условие и предпоставка за духовно израстване и развитие на личността на определен етап.
Венера не може погледнато от геоцентрична перспектива да се отдалечи на повече от 47 градуса от Слънцето, а при това най-голямо разстояние между тях се образува аспекта полуквадрат. Отдалечавайки се на това разстояние от Слънцето, Венера постепенно забавя скоростта си, спира и впоследствие става ретроградна. При долният съвпад Венера се намира най-близко до Земята и това съответства на времето, в което е с най-голяма яркост. След това тя започва да се движи пак директно и да се отдалечава от Слънцето, като достига своята най-голяма скорост (около 1 ° 15` на ден) след горния съвпад т.е. в периода, в който Слънцето се намира между нея и Земята.
Споменах тези астрономически факти за да покажа, че различията между двата типа съвпади на Слънцето и Венера не се обяснява само с разликата в посоката на движение на Венера, но също така и с различната скорост на това движение. При долният съвпад Венера се движи не само ретроградно, но и по-бавно – тя се намира по-близо до Земята и за няколко дни става максимално ярка. При горният съвпад тя се движи директно и с максимална скорост. Обикновените астрологични учебници просто споменават за съвпад между Венера и Слънце, все едно тези съвпади имат едно и също значение. Очевидно е че това не е така на психологическо ниво. Затова и не трябва да се пренебрегва този факт, защото Венера не може да се отдалечи от Слънцето на ъглово разстояние по-голямо от 45 градуса и отношението между тези фактори в наталната карта съответно не може да се определи само чрез аспектите, които те сключват. Възможни са само два от обичайно разглежданите варианти – полуквадрат – 45 градуса и полусекстил – 30 градуса. Първият може да бъде наречен нехармоничен, а втория хармоничен, което е недостатъчно за да може да се разбере естеството на взаимовръзката между Слънцето и Венера, в качеството им на два фактора касаещи емоционалния свят на личността. Именно поради тази причина е важна разликата в интерпретацията между Венера Луцифер и Венера Хесперус. Добре би било да се включат в психологическият анализ за по-финно и детайлно описание и характеристиките свързани със скоростта на движение на Венера, а също така (както посочва Чарлз Джейн) да се разгледа дали движението се ускорява, забавя или запазва своята скорост.
Публикувано за първи път: 19/07/2012
Откъси от “Планеты и личности”, Дейн Ръдиар
Петя Симеонова | Научно творчество 